Карнавалните танцьори започват изпълнението си по традиционния начин – десетки перкусионисти удрят своите басови барабани, които издават нисък тътен като гръм, отекващ в небостъргачите в центъра на Рио де Жанейро. Дайретата отговарят на гръмогласния призив на барабаните.

Танцьорите пронизват горещия въздух с викове, разклащайки тялото си във френетичния ритъм на танца. В продължение на години ритъмът на самбата служи като фон на песни, издигащи в култ разврата, и се е превърнал в химн на 5-дневното стрийт парти в Рио. Този път обаче текстовете на песните изненадват със съдържанието си: „Ние сме хората на Господ, свята нация. Тук сме, за да прокламираме чудесата на Този, Който ни е призовал от най-мрачните дълбини в Неговата славна светлина, и да прославим името на Исус”.

Мисията на християнската група е да евангелизира по време на самба карнавала в Рио.
„Ние сме тук за тези, които са изгубени, без надежда, гладни за Бога”, обяснява Изабел Гутиерес – член на евангелската група Mocidade Dependente de Deus, което се превежда като „Младежи, който зависят от Бога”.

„Ние сме свикнали да се уединяваме в молитва по време на карнавала, но правейки това, няма да спасим никого. Тук сме, за да разпространяваме истински добрите новини”, допълва Гутиерес.
Карнавалът в Бразилия е ода за удоволствията на тялото. Срещу този прилив на хедонизъм решително застават няколко blocos, т.нар. странстващи улични групи, сред които е и Mocidade Dependente de Deus. Тя е една от няколкото християнски банди, които използват дните на карнавала за провеждане на „стратегическа евангелизация”. Тактиката работи, заявяват участниците, които определят преживяванията си като вълнуващи, защото им дават възможност да застанат в предната линия на духовната битка.

„Виждала съм хора да приемат Исус по време на карнавала, защото са ни чули и са усетили вътрешен призив. Тук се спасяват животи”, уверява Лусиана дос Сантос Силва, която вече трета година участва в парада с групата Mocidade. Участниците носят тениски с послания, разкриващи любовта им към Христос, които влизат в остър контраст с оскъдното облекло на парада. Църквата, която стои зад Mocidade, се намира в богатите южни квартали на Рио де Жанейро. По време на карнавала тя организира нощни молитви, чиято цел е да помогнат на вярващите в борбата им с изкушенията, които дебнат отвсякъде.

Църковните лидери твърдят, че увеличаващият се брой на повярвалите в рамките на фестивала е доказателство, че усилията им са успешни. Mocidade е основана през 1988 г. като църковна група с шепа участници, но сега има около 2500 активни членове.

Другата евангелска християнска група – Cara de Leao („Лицето на лъва”), е създадена в началото на 90-те години на миналия век, като днес в нея членуват 5000 души. Тяхната популярност расте успоредно с броя на бразилските протестанти. Преди 30 години почти 90% от населението твърдят, че са католици. Днес около 20% заявяват принадлежност към протестантските църкви, голяма част от които са основани от американски евангелисти. Попаднали под ударите на хиперинфлацията и други икономически проблеми през 90-те години, бразилците започват да се стичат към църквите. Така неопетдесятното движение се превръща в социална и културна сила, чиито членовете се кандидатират на избори, купуват телевизионни канали и управляват мегацъркви. Въпреки че броят на неопетдесятните се е стабилизирал, те продължават да оказват мощно влияние, формирайки публичния дневен ред, а също и чрез политически или екстравагантни стратегии, като карнавалните християнски групи например.
Източник: urbanchristiannews.com

всички новини »